В западната част на страната са разположени доста села и голяма част от тях практически са част от столицата София. Понякога ги водят столични квартали, а друг път места на територията на София – град. Типичен пример за едно такова село е Подгумер, а северната част на софийското поле е мястото, в което е разположено. Само тринадесет км делят населеното място от центъра на София, иначе и подножието на Стара планина би могло да бъде ориентир за желаещите да посетят мястото. Войнеговци и Гнилене са други две села, много близко отстоящи от това място. Надморската височина на селото варира между 530 и 600 метра, като най-висока е точно където обръща автобус с номер 22. Част от селото е близо до няколко на брой вилни зони, в които имат имоти вероятно доста хора, живеещи в София. Иначе в исторически план едни от първите заселници по тези места са траките, живели тук през пети век преди новата ера.
Последва дълъг период на затишие, по време на което Подгумер изобщо не се появява, но между единадесети и тринадесети век тук нахлуват нови групи различни племена. Сред тях има татари и узи, както и кумани и печенеги. Последните всъщност са далечни родственици на унгарците, с които са имали конфликти и някои от владетелите по време на Първото българско царство. Първият заселник на селото вероятно е носил името Гумер и избира за място за живеене най-високото място, точно до полите на планината. Когато по-късно тук идват да живеят и други хора, Гумер им лепва прозвището „пришълци“. Под и Гумер заедно образуват името на селото, с което го познаваме и до днес, а то е пряко свързано именно с новодошлите да живеят хора. Понкумир, Бонгумир и други подобни имена са давани на селото през годините, а първото официално споменаване датира през 1420-та година. За пръв път името на селото такова, каквото го знаем днес, фигурира от 1728-ма година. Подгумерският манастир е може би ярко и категорично доказателство, че отдавна хората са били родолюбиви и са вярвали в принципите на християнската религия. Манастирът не един път е давал убежище на Васил Левски.
Макар дяконът редовно да е посещавал манастира на Подгумер, днес тази постройка тъне в нищета и разруха. За период от цели петдесет и четири години местните деца не разполагат със сграда, която да е подходяща за училище. Ето защо чак до 1946-а са принудени да ползват специално преустроения за тази цел турски хамбар. Именно манастирът продължава да е утвърдена историческа и културна забележителност за местните хора, независимо от лошото си състояние. Той заедно с още една важна обществена сграда се намират в края на улица Свети Димитър. Между другото манастирът представлява част от Мала Света гора, иначе другата сграда е Дом за възрастни хора и за такива, които страдат от умствена изостаналост. Близостта на селото със София е голямо предимство за живеещите тук, защото по всяко време на деня могат да стигнат до нея с някой от автобусите или с личните си автомобили, като и в двата случая не се пътува дълго.
